Пешо, радвам се че съживи темата и поздрави 
да продължим:
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
РУМЕН ЧЕНКОВ - авторът намерих в мрежата, където има инфо за него.
О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.
Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.
И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!
И едно от Веселин Ханчев, имаше и песен от Георги Кордов по това стихотворение отдавна.
Приказка
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

да продължим:
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
РУМЕН ЧЕНКОВ - авторът намерих в мрежата, където има инфо за него.
О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.
Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.
И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!
И едно от Веселин Ханчев, имаше и песен от Георги Кордов по това стихотворение отдавна.
Приказка
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Comment